Събирам мечти. Във шепи държа ги
и само със дъх ги убивам.
Те падат  учудени върху асфалта,
до последно се мъчат да литнат,
но ги няма крилете.
И щом се докоснат с асфалта -
в асфалт се превръщат.
Аз стоя - неумел рибар на мечти,
чийто въдици мамят и кръшкат.
Аз стоя. И, с обнадеждени ръце,
пак събирам, стискам... пилея.
Нямам мярка - като прежадняло дете.
Нямам мярка в това - да копнея.
Нямам рамки и скоби. Събирам мечти.
Те умират. Аз пак ги събирам.
И, когато ги видя за миг да летят,
просто знам, че не смятам да спирам.