ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
20.04.2011 г., 22:42 ч.

Колибари 

  Поезия » Хумористична
736 0 11

В наше село Колибари

къщи взеха да строят,

гиздавки, с едни дувари,

да ти сепне чак дъха...

 

Майсторите темелджии

уйдурдисват кат връз кат,

лющят вар с едни мистрии -

кадемлийската редят...

 

Заприиждаха дървари

със манари ей такви,

взеха - кой където свари,

да посича бор, ели...

 

Опустя гората цяла...

Колибари стана град,

на мегдана и чешмица

забълбука за рахат...

 

Нароиха се дюкяни,

френци ширнаха бардак

и ви казвам - мани, мани -

що е мъж, повлече крак...

 

Плъзнаха въшкù, тахтаби,

дръгнене голямо, ей -

Колибарските бараби

къдрав вятър ги ветрей..

 

Та такива уйдурмици -

калпазанки щом пощеш

и си вкарваш във потура -

хем белица, хем сърбеж...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??