Колибари
В наше село Колибари
къщи взеха да строят,
гиздавки, с едни дувари,
да ти сепне чак дъха...
Майсторите темелджии
уйдурдисват кат връз кат,
лющят вар с едни мистрии -
кадемлийската редят...
Заприиждаха дървари
със манари ей такви,
взеха - кой където свари,
да посича бор, ели...
Опустя гората цяла...
Колибари стана град,
на мегдана и чешмица
забълбука за рахат...
Нароиха се дюкяни,
френци ширнаха бардак
и ви казвам - мани, мани -
що е мъж, повлече крак...
Плъзнаха въшкù, тахтаби,
дръгнене голямо, ей -
Колибарските бараби
къдрав вятър ги ветрей..
Та такива уйдурмици -
калпазанки щом пощеш
и си вкарваш във потура -
хем белица, хем сърбеж...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
, Таня
