Колко
Как исках да ти кажа,
колко само си ми нужен,
но от страх замълчах си,
страх глупав и ненужен!
Как исках аз да знаеш,
че в моя свят се ти намираш,
ти пита ме, аз не отговорих,
оставих болката - скрита е!
Колко пъти шанса имах
и колко пъти само слушах,
а в душата ми е рана,
проветриш ли, няма пушек!
Колко пъти те излъгах,
че за мен си вече нищо.
От кого - от себе си май бягам,
нима да тичам не е излишно!
Колко пъти искаше да знаеш
дали за тебе вечер аз въздишам
а аз какво ти отговарях
че да питаш е излишно!
Колко пъти тайно плачех
и тънех в мълчание горещо,
когато ти запалено споделяше
ми тайно нещо!
Колко пъти ръка ми подаде
да бъда с теб да не съм сама
сега си тръгваш - прав си,
а аз в своя ад горя!
И на сбогом се обърна:
"Бъди щастлива!" - каза ми,
а аз насила се усмихнах:
"Ще бъда!" - казах ти!
Прочетох в погледа въпроса,
но страх ме е, помни,
тръгваш и ме оставяш,
аз виновна съм, разбери!
Последно сбогом ти ми каза,
попита ме дали нещо ми тежи,
а аз мълчах, сълзите ми крещяха,
но ти не ги видя, уви!
Обърна ми гръб с усмивка плаха,
а в очите ни стаени грееха сълзи
страх и неизказани чувства в нас
крещяха, но не си послушахме
- сега и двамата ни боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
Страхотно е! 
Браво!
