green_poison (Ирена )
60 135
23.11.2007 г., 15:26 ч.

Колко 

  Поезия » Любовна
602 0 7

Как исках да ти кажа,

колко само си ми нужен,

но от страх замълчах си,

страх глупав и ненужен!

Как исках аз да знаеш,

че в моя свят се ти намираш,

ти пита ме, аз не отговорих,

оставих болката - скрита е!

Колко пъти шанса имах

и колко пъти само слушах,

а в душата ми е рана,

проветриш ли, няма пушек!

Колко пъти те излъгах,

че за мен си вече нищо.

От кого - от себе си май бягам,

нима да тичам не е излишно!

Колко пъти искаше да знаеш

дали за тебе вечер аз въздишам

а аз какво ти отговарях

че да питаш е излишно!

Колко пъти тайно плачех

и тънех в мълчание горещо,

когато ти запалено споделяше

ми тайно нещо!

Колко пъти ръка ми подаде

да бъда с теб да не съм сама

сега си тръгваш - прав си,

а аз в своя ад горя!

И на сбогом се обърна:

"Бъди щастлива!" - каза ми,

а аз насила се усмихнах:

"Ще бъда!" - казах ти!

Прочетох в погледа въпроса,

но страх ме е, помни,

тръгваш и ме оставяш,

аз виновна съм, разбери!

Последно сбогом ти ми каза,

попита ме дали нещо ми тежи,

а аз мълчах, сълзите ми крещяха,

но ти не ги видя, уви!

Обърна ми гръб с усмивка плаха,

а в очите ни стаени грееха сълзи

страх и неизказани чувства в нас

крещяха, но не си послушахме

- сега и двамата ни боли!

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??