Колко често аз сънувам
облаци в нощта,
колко често с тях пътувам
дълго по света.
Може би ще те открия,
вярвам във това,
няма как от теб да скрия
моята мечта.
Тя е нежна и красива –
изгрев цветен, ден!
Сякаш слънцето успява
да е вечно с мен.
Щастие ми обещава,
вярност и сърце
и усмивка, озарила
твоето лице.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени