Колко е хубав животът...
Колко е красиво, когато
след горещото лято
пожълтеят листата
и окапят по земята!
Колко е хубаво след бялата зима,
заедно със своята любима
да берете розови цветчета
от цъфналите, ухаещи дръвчета.
И кой казва, че света не бил красив,
че бил пуст, мрачен и сив?
А всичката тази пъстрота,
а малките, незабележими неща?
Как искам да живея сто години още,
Да се радвам на звездните нощи,
утрото да посрещам с усмивка,
ах... каква съм щастливка,
че в този свят живея,
радвам се и се смея,
пък за лошите неща
ще мисля друг път...
не сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
