Нека си сложим сега
розовите очила
и навън да погледнем за час,
ще ахнем: "Колко е хубав света!"
Природата събужда се за нов живот,
птичките долитат на ята...
Хората, влюбени, щастливи,
децата играят, сияят усмихнати!
Нищо, какво да ни тежи?
Безпаричието или тежките дни -
подложени на изпитания, премеждия,
че ние ли да страдаме,
та нашият живот прекрасен е -
в розов цвят оцветен -
наш е само - нека грабим от него с пълни шепи!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени