Нека си сложим сега
розовите очила
и навън да погледнем за час,
ще ахнем: "Колко е хубав света!"
Природата събужда се за нов живот,
птичките долитат на ята...
Хората, влюбени, щастливи,
децата играят, сияят усмихнати!
Нищо, какво да ни тежи?
Безпаричието или тежките дни -
подложени на изпитания, премеждия,
че ние ли да страдаме,
та нашият живот прекрасен е -
в розов цвят оцветен -
наш е само - нека грабим от него с пълни шепи!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
