Нека си сложим сега
розовите очила
и навън да погледнем за час,
ще ахнем: "Колко е хубав света!"
Природата събужда се за нов живот,
птичките долитат на ята...
Хората, влюбени, щастливи,
децата играят, сияят усмихнати!
Нищо, какво да ни тежи?
Безпаричието или тежките дни -
подложени на изпитания, премеждия,
че ние ли да страдаме,
та нашият живот прекрасен е -
в розов цвят оцветен -
наш е само - нека грабим от него с пълни шепи!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
