21.04.2021 г., 20:11

Колко е малък човекът

1.5K 7 20

Колко е малък човекът?

Има-няма, някакви грамове.

А знаеш ли колко е силен човек?

Няколко грама, по-здрави от стомана,

от сабя дамаскина по-яки, закалени

в епохалните битки със времето.

Искрица невидима, живец на живота:

не я давят порои, ни ураган я гасѝ.

Когато мислиш си, че умираш,

лумва по-гореща от лава

да те възкреси по-жив от преди,

В хаос безметежен ли падаш -

от искра се превръща в крила.

Толкова тежи на земята човекът;

има-няма, някакви грамове.

Докато го има живецът, жив е!

 

Другото? От където дошло́ -

там отишло́...

 

12 02 2021

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прекрасните коментари и поздравления!
    Имате моите уважения и респект!
  • Огънчето, което гори вътре превръща човешката душа в храм. Другото е обвивка.
    Поздравче!
  • "Докато го има живецът, жив е!" - !

    Христос Воскресе, palenka (Пепи)!
    Пожелавам Спасение, Мир, Любов и много здраве за теб и твоето семейство!
  • Бисерка (Бисерка Тодорова) - Радвам се, че така си го почувствала! Хубав ден от мен, Бисе!
  • Вдъхновяващо е! Хареса ми много!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...