Аз отново протегнах ръце.

Аз отново поисках, 

но плаках. 

Виждах истини много, 

със мръсни ръце

не посмях да ги пипна

..., и паднах. 

Но изправих се. 

Рязко вдигнах глава

И видях -

ръцете ми чисти били са. 

Някой друг вместо мен

бе направил това, 

а пък аз изкупителна жертва била съм. 

Днес не вярвам на никого. 

Аз осъзнах - 

Всеки лъже

и прошка не иска!

За какво му е? 

Колко струва капка лъжа?! 

-Още толкова капки измама...