Колкото, толкова
Колко дълго любов се наказва?
Обич несбъдната, обич такава...
Колко още със сълзи да плащам
огъня минал, изтляващ в забрава?!
Колко още ще се давят в очите ми
парченца възможен живот и обичане?
Колко още ще крещят във гърдите ми
разкъсани, жалки и слепи мечтите?
Колко път има още до утрото?
Аз не мога да спра да сънувам.
Колко време му трябва на чувството
да си тръгне от мен, да ме пусне?!
Колко сол да натрия във раните,
тези моите парещи спомени?!
Колко пъти превързвах ги с лъгане,
а дълбаеха в мен пак отворени?!
Колко още проклетият Господ
от сърцето ми болка ще къса?
Колко искаш да боли, Господи,
разделихме ли с теб вече кръста!!!
Покажи ми поне, напиши ми го,
знак прати, че отгоре ме гледаш.
Ако мислиш, че малко съм дала...
Продължавай! - ела да ме вземеш.
Тук и сламка не си ми оставил,
дъх, лъжа, миг поне да се хвана.
Не, не искам да ме пожалиш.
Искам просто да знам защо стана.
Аз ли сбърках любов и обричане -
ти ли планове висши си имаш?
Колко искаш да плащам обичане,
дето хиляди пъти ми взимаш?
Ако искал си да ме научиш,
не разбрах - удавих се в болката...
Колко ти трябва да ме довършиш!
Казвам ти!
Взимай! - колкото, толкова...
17.11.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Анчева Всички права запазени
