24.10.2018 г., 8:03

Колобре...

925 3 20

- Колобре български! Какво видя?

  Какво за тия люде предвеща?

  Има ли време за този род?

  Ще стане ли голям, велик народ?

 

- Ще! И земя, и време за тях провидях!

  Но, видях и много, много грях!

  Ще ходят българските нестинари

  По жарищата, без огън да ги жари!

  Ще гинат Първите от тоз народ!

  Ще се въздигнат Първи от нездрав плод!

  Ще продават и земя и род!

 

- Колобре! Я, пак виж!

  Чини ми се, че грешиш!

 

- Видях! И пак погледнах! И пак грях!

  Това е бъдещето! Спряло е пред тях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оказа се, че бях чела книгата, но не помня заглавието. Често ми се случва. Но пак я прочетох и не съжалявам! Няма как! Книгата е завладяваща! Не съм гледала филма. "Потъването на Япония"! Прочетете я! Струва си!
  • Благодаря ти, Еди. Много тъга и много предопределеност има. Много безсилие. Прав си. Благодаря ти!
  • Ако проникнем в дълбочинноста на стиха, блика безсилие и тъга. Коментарите допълват тази теза, но като тематична насоченост изглежда твърде дълго ще бъде актуална. Не дай Боже! В промяната е силата. Поздрав!
  • Аха. Значи, казваш, да я прочета! Не съм я чела, но ще я потърся. Благодаря! Мисля, че потъва. И то с активно съдействие на нашите Първи.
  • Маргарита, навярно защото си представих написаното в книгата "Потъването на Япония"! Междувпрочем книгата прочетох след екранизацията на този бестселър на японската литература от миналия век.
    Но не исках да натъжавам читателите.В края на филма оцелелите бяха разделени в Австралия,Сибир и в различни страни на света.
    И се питам:не потъва ли България в океана на световните планове?!
    Затова не искам да коментирам!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...