Oct 24, 2018, 8:03 AM

Колобре...

  Poetry
926 3 20

- Колобре български! Какво видя?

  Какво за тия люде предвеща?

  Има ли време за този род?

  Ще стане ли голям, велик народ?

 

- Ще! И земя, и време за тях провидях!

  Но, видях и много, много грях!

  Ще ходят българските нестинари

  По жарищата, без огън да ги жари!

  Ще гинат Първите от тоз народ!

  Ще се въздигнат Първи от нездрав плод!

  Ще продават и земя и род!

 

- Колобре! Я, пак виж!

  Чини ми се, че грешиш!

 

- Видях! И пак погледнах! И пак грях!

  Това е бъдещето! Спряло е пред тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оказа се, че бях чела книгата, но не помня заглавието. Често ми се случва. Но пак я прочетох и не съжалявам! Няма как! Книгата е завладяваща! Не съм гледала филма. "Потъването на Япония"! Прочетете я! Струва си!
  • Благодаря ти, Еди. Много тъга и много предопределеност има. Много безсилие. Прав си. Благодаря ти!
  • Ако проникнем в дълбочинноста на стиха, блика безсилие и тъга. Коментарите допълват тази теза, но като тематична насоченост изглежда твърде дълго ще бъде актуална. Не дай Боже! В промяната е силата. Поздрав!
  • Аха. Значи, казваш, да я прочета! Не съм я чела, но ще я потърся. Благодаря! Мисля, че потъва. И то с активно съдействие на нашите Първи.
  • Маргарита, навярно защото си представих написаното в книгата "Потъването на Япония"! Междувпрочем книгата прочетох след екранизацията на този бестселър на японската литература от миналия век.
    Но не исках да натъжавам читателите.В края на филма оцелелите бяха разделени в Австралия,Сибир и в различни страни на света.
    И се питам:не потъва ли България в океана на световните планове?!
    Затова не искам да коментирам!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...