Oct 24, 2018, 8:03 AM

Колобре...

  Poetry
928 3 20

- Колобре български! Какво видя?

  Какво за тия люде предвеща?

  Има ли време за този род?

  Ще стане ли голям, велик народ?

 

- Ще! И земя, и време за тях провидях!

  Но, видях и много, много грях!

  Ще ходят българските нестинари

  По жарищата, без огън да ги жари!

  Ще гинат Първите от тоз народ!

  Ще се въздигнат Първи от нездрав плод!

  Ще продават и земя и род!

 

- Колобре! Я, пак виж!

  Чини ми се, че грешиш!

 

- Видях! И пак погледнах! И пак грях!

  Това е бъдещето! Спряло е пред тях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оказа се, че бях чела книгата, но не помня заглавието. Често ми се случва. Но пак я прочетох и не съжалявам! Няма как! Книгата е завладяваща! Не съм гледала филма. "Потъването на Япония"! Прочетете я! Струва си!
  • Благодаря ти, Еди. Много тъга и много предопределеност има. Много безсилие. Прав си. Благодаря ти!
  • Ако проникнем в дълбочинноста на стиха, блика безсилие и тъга. Коментарите допълват тази теза, но като тематична насоченост изглежда твърде дълго ще бъде актуална. Не дай Боже! В промяната е силата. Поздрав!
  • Аха. Значи, казваш, да я прочета! Не съм я чела, но ще я потърся. Благодаря! Мисля, че потъва. И то с активно съдействие на нашите Първи.
  • Маргарита, навярно защото си представих написаното в книгата "Потъването на Япония"! Междувпрочем книгата прочетох след екранизацията на този бестселър на японската литература от миналия век.
    Но не исках да натъжавам читателите.В края на филма оцелелите бяха разделени в Австралия,Сибир и в различни страни на света.
    И се питам:не потъва ли България в океана на световните планове?!
    Затова не искам да коментирам!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...