Командир

КОМАНДИР

I.

Пред кота номер четиридесет,

аз спирам и очи обръщам. 

Назад, назад, далеч назад, 

във лейтенанта се завръщам.

Какво е лейтенантът - строен,

подвижен, жив и неспокоен,

но вече възмъжал, атлет.

За него всичко е напред - 

любов, семейство, кариера.

На самочувствие богат,

макар и още страшно млад,

във свойто бъдеще уверен,

навсякъде върви наперен.

Далеч, като във бъдещ век,

все още всичко му се струва.

на него дай му да лети,

в компаниите да блести,

да се шегува, 

да спортува.

Дори когато не успее,

той пак щастливо си живее.

Не се измъчва и терзае -

за следващия път ще знае!

Ех, лейтенантски наш живот -

безгрижен, слънчев период!

И в старши лейтенанта също

със удоволствие се връщам.

Макар не тъй самоуверен,

той вече е от офицерите.

По-опитен, поокопитен,

и за живота ненаситен,

дали лети или танцува,

работи ли или спортува, 

докрая ще се раздаде, 

а вечно малко му се струва, 

и той оценка ще даде:

"Добре, но жалко, че бе малко!"

Той вече службата познава 

и цел достойна си поставя.

Целенасочено работи, 

набира силни обороти 

и се подготвя с много жар,

да вземе бърз и мощен старт!

Най-славно звание обаче,

и днес, и в стари времена,

във мирно време и война,

по суша и на океан,

е званието капитан.

Какво е капитан едва ли 

напълно някой ще опише.

"Знам! Искам! Мога!" -

три слова 

на неговото знаме пише.

Той е постигнал вече зрялост,

но без да е изгубил младост.

Той може много да даде,

но рядкост е да подведе.

Той крепостите завладява

и знае да ги защитава,

но не и как да ги предава.

Минава век, ала едва ли

историята ще забрави,

как българските капитани

разбиват вражи генерали.

От знания и силна воля,

от здрави нерви изтъкан -

такъв е всеки капитан.

Той в състезания, в паради, 

обира първите награди.

Ако на лейтенанта кажеш: 

"Ти и командуващ ще станеш!",

той ще помисли, че си луд.

А капитанът ще отвърне: 

"Готов съм, ако няма друг!"

Не може той да си представи,

че с нещо няма да се справи.

След като капитана знаете,

майора лесно ще познаете

по този признак, че майор

е командир на капитаните.

Той е по-зрял, по-разсъдлив,

по предвидлив и предпазлив.

Позиции когато взема,

с по-малко жертви ги превзема.

Майорът е добър, и строг,

и дипломат, и педагог.

Не можеш да го удивиш,

по-трудно ще го заблудиш.

Над капитанското юначество,

майор е вече ново качество.

Но вие искате да спорите и казвате:

защо майорите 

са потърпевши в анекдотите?

Ще отговоря: не в пагона

ще разпознаете майора.

Защото има много хора: 

пагоните им с две черти,

със две и с повече звезди,

но без да са били майори.

Майорът е като поета: 

поет е или син и зет,

на някой кмет на вилает!

----

 Това е първата част, или въведението, към поемата ми "Командир".

 Той (старши лейтенантът) вече " е от офицерите" е намек за популярната шега с лейтенантите - че уж на обявите трябва да се пише: "Присъствуват всички офицери и лейтенантите".