9.08.2007 г., 12:11

Комерс

1.1K 0 2
Всичко е болка и гадна омраза,
Комерс е живота, не може така.
Мразя аз всичко, що е край мен,
Мразя да виждам това до мен.
Не мога да трая хора в калта,
Които желая да бъдат това.
Да знаят какво са, каква цена са, 
а пак да пилеят години наред
за малкото слава и кинти във джоба.
Но, вечно е нищо.
И този, който парата избра, ще падне с лице във калта.
А всичко е музика, шоу, визия, слава.
Но в тях вечни са само самите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...