Aug 9, 2007, 12:11 PM

Комерс

  Poetry
1.1K 0 2
Всичко е болка и гадна омраза,
Комерс е живота, не може така.
Мразя аз всичко, що е край мен,
Мразя да виждам това до мен.
Не мога да трая хора в калта,
Които желая да бъдат това.
Да знаят какво са, каква цена са, 
а пак да пилеят години наред
за малкото слава и кинти във джоба.
Но, вечно е нищо.
И този, който парата избра, ще падне с лице във калта.
А всичко е музика, шоу, визия, слава.
Но в тях вечни са само самите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...