Комична е трагедията
----
Идилия семейна
се вие в лирики безброй...
Макар и ненадейно,
ще репликирам бурния покой,
ала с едно съмнение:
Лиричността
дали пък не е отражение
на вечността
във наш'те отношения?
Проблемите се сипят
като проза,
ден след ден радостите ни отлитат.
Там, където търсим ний отмора,
там комичнотo с трагедията се оплита.
Ела, Софокъл, и ни виж.
Що за чyдо е това?
Трилогията вечна ли
реди безчетни стъпала?
Проблемът не е там.
Дали в калта лекуваш стави,
или решил си сам
в калта да се оставиш.
Дома на всеки
не строят ни Омир, даже не Кавафис.
Домът е между двете преки:
Това, което искаш, и това, което ще забравиш.
© Ами Тола Всички права запазени