29.12.2007 г., 7:48 ч.

Коминочистач 

  Поезия » Пейзажна
1395 0 5

Висулки ледени красят тез клонки,

потръпващи от студ едвам, едвам.

Светят лампички по вси прозорци,

а аз сладко коледните вкусотии ям.

 

Видях там горе, горе,

видях коминочистач.

Комина ще отпушва: зор е!

Още повече, че е настанал

                          ранен здрач!

 

Чувам тежък шум да трополи

и пушек там излиза,

литват тук и там искри,

коминът бил е в криза!

 

Но с работата той добре се справи,

героят тъй безстрашен, смел,

щом виждам - дим към небето се отправи,

а стопанинът отдолу песен е поел.

 

Коминочистачът грейнал е в усмивка,

макар и с сажди да е той покрит,

сега си тръгва към дома за миг почивка,

а аз навън излизам за въпроса си открит!

 

Хванах тоз приятел за ръката

и поисках все късмета да ми носи,

с глава към мене клатещ,

отговаряше на моите въпроси...  

© Теди Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??