Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече -
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?...
Коя сълзи за теб пророни от харема звезден?
Че всеки Бог е многоженец и ревнивец – знай се,
когато Бог на пътя му застане – земен!
Защо ще иска да те вземе – за охрана?
Ще пазиш зорко ярко жълтите невести!?
Нали когато със перата идеш – за отбрана,
ще покориш и „Царство му небесно!”?! ...