1.09.2018 г., 21:52

Комплименти

902 2 2

Понакога си мисля: "Твоят Бог е толкова далече,
не вижда как звездите му флиртуват с тебе мой човече,
а ти ги сваляш с плетеното ти от мен елече - 
чаровник палав! – Лъжи, че нямаш сили вече!...
Коя от тях написа ти писма тринайсе?...
Коя сълзи за теб пророни от харема звезден?
Че всеки Бог е многоженец и ревнивец – знай се,
когато Бог на пътя му застане – земен!
Защо ще иска да те вземе – за охрана?
Ще пазиш зорко ярко жълтите невести!?
Нали когато със перата идеш – за отбрана,
ще покориш и „Царство му небесно!”?!

 

15 май 2016 г. 08.08 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението е публикувано за първи път в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 16 май 2016 г. и е написано за да даде кураж на приятел, който пише божествени неща!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...