По релсите на твоето мълчание,
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание,
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината,
воал от звездни чувства се развя.
Той бършеше на релсите ръждата
и ти като луната заблестя.
Гарата на срещата ми с тебе -
вълшебна като приказен палат,
бе сякаш огледало от копнежи,
раздиращи един любовен свят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация