Композирано стихотворение
По релсите на твоето мълчание,
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание,
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината,
воал от звездни чувства се развя.
Той бършеше на релсите ръждата
и ти като луната заблестя.
Гарата на срещата ми с тебе -
вълшебна като приказен палат,
бе сякаш огледало от копнежи,
раздиращи един любовен свят.
Семафорът замига от вълнение...
Накацаха звездите по перона...
Божествено, вълшебно озарение
открих във тебе - моята икона.
Мигът ни се превърна в светлина...
Потеглихме със влака на мечтите
по релсите на нашата съдба
и с влюбените песни на щурците...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
