Но какво недостигна Ти - цвят ли, боя или нерви?
Не, не казвай, че ползваш за всички еднакъв калъп!
Уж подобие Твое, а толкова несъвършени...
Уж си вложил в човеците целия Свой майсторлък...
Как в едните си сбрал дълбините и чистия смисъл -
цвят след цвят си наслагвал в душите им ясна дъга -
да добивам криле и възкръсвам пак - сита, пречистена,
утолена в словата им - изворче жива вода.
Ала Ти си Творец и си имал навярно причини,
щом боите Ти свършили, в другите влял си катран -
проговорят ли, ледници зъбери впиват до синьо....
И зовеш ги Потребност ли, Плод ли на Твоята длан? ...