Вятърът мислите ми пак разпилява -
птици в простора тъй необятен.
Ароматни цветя в тайна градина,
кораби бели в океана безбрежен.
Пътуват към теб, издули платната,
порят вълните и синята шир.
Пеперуди нежни - пърхат с крилата,
в сърцето - копнеж по твоя лик мил.
Ноти рисуват нежна симфония
по струните на тъгуваща душа.
Арфа свири сладка мелодия,
моя зов ти изпраща в нощта.
Звездите събирам в топлите длани
и всяка наричам за обич омайна.
С парче от дъгата люлка направих,
за любовта ни - дано е безкрайна!
музика
© Катя Вангелова Всички права запазени