Копнеж
Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе
като големи и бели,
светещи в мрака
звезди.
Знай, че след миг
ще изчезнат
стопени.
Но не слагай чадър.
Остави да докоснат
с ласка трънлива
лицето ти –
светло, открито.
Да се люшнат по миглите –
тъмни, извити.
Да надзърнат дълбоко
в очите
с цвят
на разцъфнал бакър.
Остави ги
да светнат в косите
като царствена,
тежка корона,
макар мимолетна.
Да струят в раменете
като ярки и строги
лъчи – еполети,
накрая –
да влязат в сърцето.
В най-жаркото жарко,
в огъня
и в пепелта.
Допусни ги в сърцето.
За да мога и аз,
дори и за малко
да докосна и видя
снега.
16.12.1997
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
