Копнеж
Защо ли нощем тревожно се будя?
Душата в очакване някакво тръпне,
мисълта за бягство как да пропъдя -
пътят пред мене не ще се отдръпне,
защото ме чака нейде далече
едно момиче - добро и грижовно,
всеки неин трепет на мен е обречен
вън от властта на битието лъжовно.
Там нейде ме чакат още стаени
вълшебни мигове, приказно чудни,
изпълнени с пориви най-съкровени,
вън от моите мисли разсъдни.
Вълшебствата там са, значи съм нужен
и аз ще чакам - да дойде денят
да си тръгна оттук, просто съм длъжен
да поема скоро отново на път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Борисов Всички права запазени
