5.08.2006 г., 21:14

Копнеж

1.4K 0 11
Копнеж

Когато слънцето изгрява
със страстна ярка светлина...
Когато лунната поява
разлива нежност и тъга...
Когато звездните прозорци
откриват ми невидими неща
и в непознати тайнствени минути
се сливат утрото с нощта...

Тогава тъжна необятност
прегpъща искащо сърце,
като безкраен плащ от неизказаност,
и в транс разгръщат се криле...
Тогава разширяват се зениците
и като свещи във мъгла
със страх сред облаците скитат се,
за да открият светлина!

Така и аз във миг безвремие
претърсвам цялата земя,
за да открия светещите стъпки
на пътя, греещ с любовта...
И чака в мен така, задъхано,
онази огнена дъга,
която като гръм от вечното
да преобърне с мен света!

Да ме повикат две очи горящи
и в погледа им времето да спре!
С една прегръдка две ръце пламтящи
да излекуват всички страхове!
Две устни болката ми да изпият,
със плам гнева да изгорят,
следите от обиди да изтрият
и спомена да заличат...

Тогава чиста, преродена,
ще се окъпя в слънчеви лъчи,
с очи, изпълнени с доверие,
ще уловявам звездните мечти...
Ще тръгна, окрилена, горда, смела,
на истина ще се опра,
като нощта в зората ще се влея,
за да открия любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виржиния Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чуден стих!
    Поздравления от мен!
  • БЛАГОДАРЯ ви на всички!!!
    hero, мерси
  • "Да ме повикат две очи горящи
    и в погледа им времето да спре!
    С една прегръдка две ръце пламтящи
    да излекуват всички страхове!
    Две устни болката ми да изпият,
    със плам гнева да изгорят,
    следите от обиди да изтрият
    и спомена да заличът.."

    Няма какво да кажа...нямам никакви забележки...чудесно е!
  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Браво!Чудесно е!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...