Aug 5, 2006, 9:14 PM

Копнеж

  Poetry
1.4K 0 11
Копнеж

Когато слънцето изгрява
със страстна ярка светлина...
Когато лунната поява
разлива нежност и тъга...
Когато звездните прозорци
откриват ми невидими неща
и в непознати тайнствени минути
се сливат утрото с нощта...

Тогава тъжна необятност
прегpъща искащо сърце,
като безкраен плащ от неизказаност,
и в транс разгръщат се криле...
Тогава разширяват се зениците
и като свещи във мъгла
със страх сред облаците скитат се,
за да открият светлина!

Така и аз във миг безвремие
претърсвам цялата земя,
за да открия светещите стъпки
на пътя, греещ с любовта...
И чака в мен така, задъхано,
онази огнена дъга,
която като гръм от вечното
да преобърне с мен света!

Да ме повикат две очи горящи
и в погледа им времето да спре!
С една прегръдка две ръце пламтящи
да излекуват всички страхове!
Две устни болката ми да изпият,
със плам гнева да изгорят,
следите от обиди да изтрият
и спомена да заличат...

Тогава чиста, преродена,
ще се окъпя в слънчеви лъчи,
с очи, изпълнени с доверие,
ще уловявам звездните мечти...
Ще тръгна, окрилена, горда, смела,
на истина ще се опра,
като нощта в зората ще се влея,
за да открия любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виржиния All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чуден стих!
    Поздравления от мен!
  • БЛАГОДАРЯ ви на всички!!!
    hero, мерси
  • "Да ме повикат две очи горящи
    и в погледа им времето да спре!
    С една прегръдка две ръце пламтящи
    да излекуват всички страхове!
    Две устни болката ми да изпият,
    със плам гнева да изгорят,
    следите от обиди да изтрият
    и спомена да заличът.."

    Няма какво да кажа...нямам никакви забележки...чудесно е!
  • Чудесно е!!! Поздрави!!!
  • Браво!Чудесно е!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...