Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва.
А после се възпламенява.
Копнея за обич и истина.
Копнежът е дума невиждана.
Бълбука в мен отчаяние.
А после се в смисъл превръща.
Ще имам ли новата къща,
на моето ново отричане.
В несвяст се оставям, немея,
не искам, дори и не пея.
Не мога, не бързам, не вливам.
А в моите сънища влизам.
Кога ще се свърши, не зная.
А искам след него начало,
облечено в свилесто, бяло.
Как да отмина безкрая?
Търся в свойта омая.
Моят живот си е рая.
Само ми дайте минута.
Плаха, незрима, нечута.
Изгрева свят да погледна,
цялата, моя вселена.
После ще стана добричка,
после ще стана звездичка.