qhve
66 резултата
Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...
734
2
Любов невъзвратима, любов еднопосочна.
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...
И слаба, и ранима, и силна и порочна.
Любов недоживяна, любов недоразбрана.
Отнесена и смела, по пътя си поела.
Отхвърлена от всички и всички победила. ...
904
5
Късат се струните на листата.
Есен моя!
В погледа ти има огън.
Обич моя!
Днес небето плаче. ...
Есен моя!
В погледа ти има огън.
Обич моя!
Днес небето плаче. ...
474
1
Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки, ...
487
Усети, как логиката ù се изплъзваше. Май отдавна се беше изплъзнала. Нямаше сили да се усмихне, но съзнанието ù отбеляза усмивка. Онзи, убиецът от съня, познаваше от кварталната градинка. Заговориха се веднъж заради есенните листа, които кичеха невзрачните алеи. После, уж случайно, започна, да минав ...
686
1
Една добра звезда по пътя ми се рее.
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...
Приятелю до мен, не чуваш ли, тя пее.
И светлината ù превръща се в радост.
Приятелю, това е мойта младост.
Ела и озари забравените думи, ...
738
1
2
Не знам дали светът е по-красив.
Но има в него слънце и луна.
Една усмивка, няколко сълзи,
какво ù трябва на една жена!
И силует, на който да се спре, ...
Но има в него слънце и луна.
Една усмивка, няколко сълзи,
какво ù трябва на една жена!
И силует, на който да се спре, ...
911
5
Лежеше, като вкочанена. Не помръдваше. Връщаше картини от нощта и търсеше сред гостите си очи, които да приличат на онези, другите. После мина на познати в града – колеги, съседи. Изпитваше усещането, че е виждала тези очи. Не можеше да си обясни защо не се обезпокои снощи. Сигурно наистина много е ...
683
От живеца на водата ли, от що ли, тя се реши да попита:
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
- Чия беше тази къща преди? – кметът се засуети, като човек, който нямаше какво да прави, а трябваше да прави нещо.
– На баба Съба. Умря преди десет години. От тогава къщата е пуста. Нямаше наследници. Синът ù умря преди нея, а внуците са по чу ...
641
4
Прогнозите бяха за четиридесетградусови температури. И утрото показваше,че този път, синоптиците не бяха сбъркали. Свежото настроение, с което тръгна на път, започна да се топи. Жълтата рокля, която си купи специално за случая, заприлепва по тялото й. Беше тръгнала рано, за да избегне горещините, но ...
631
2
1 ден
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
Още един ден изтича между пръстите на Дявола. Поредната магия на изгубеното. Изгубено какво? Бръщолевене, емоции, кал, злоба, фантазия, крясък на Его, думи ненужни откровения, срам, унижение. Защо е всичко? Какъв е смисъла, потресаващо разбиване на надежди? На кого е нужно?
Всепоглъщащото око ...
670
Безсънно, безподобно, безименно, безсилно,
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...
безвластно, безпределно, безумно и безсмислено,
на дъното, на кея, на блатото в средата,
на косъм от финала, на злото в планината,
обичана и мразена, отхвърлена, желана, ...
711
1
Блещукат някакви поеми
в погледа ми черен, черен.
Да ги изкажа ли зелени,
или да чакам да узреят?
Отронвам си една свенливо, ...
в погледа ми черен, черен.
Да ги изкажа ли зелени,
или да чакам да узреят?
Отронвам си една свенливо, ...
608
3
Планината се усмихва на една звезда в небето.
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...
Стряха радостно се гуши на планината в сърцето.
Ледена висулка на прозореца виси.
Вятърът навън песен някаква шепти...
Въгленче от бъдник, във очите ни блещука . ...
697
Виждам те
Немее в мен "обичам те".
Защото нямат смисъл думите.
Очи в очите ми надничат,
онез, безумните. ...
Немее в мен "обичам те".
Защото нямат смисъл думите.
Очи в очите ми надничат,
онез, безумните. ...
670
2
Недоизречена, пред твоите порти
стои забравена мечта.
Стои и чака, да отвориш.
Смутено, плахо се оглежда,
страхувайки се от света. ...
стои забравена мечта.
Стои и чака, да отвориш.
Смутено, плахо се оглежда,
страхувайки се от света. ...
621
2
Пустиня
Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата. ...
Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата. ...
536
1
Само малко се усмихна
и сърцето ми запя.
Бурята у мен затихна
и дъждът за малко спря.
Тихо, сгушена в мечтите, ...
и сърцето ми запя.
Бурята у мен затихна
и дъждът за малко спря.
Тихо, сгушена в мечтите, ...
558
2
Заблуденни, тревожни, неотсяти души.
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие? ...
Мракобесие слиза и няма поема.
И от вас, и от бирата веч ми горчи.
Минало ли е или сега е време?!
ДА натисна ли спусъка на мойто оръжие? ...
647
Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия, ...
546
Всички думи са вече изказани.
Всички мисли са вече родени.
Няма лошо и няма проказа.
Няма бяло и няма свещено.
Всяка тръпка е вече изгубена. ...
Всички мисли са вече родени.
Няма лошо и няма проказа.
Няма бяло и няма свещено.
Всяка тръпка е вече изгубена. ...
544
Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...
651
3
Зорница съм по име.
Но не блестя като звезда.
Не търся в стиховете рима,
а свойто поетично "да".
Не ме кори, не искам да съм гений. ...
Но не блестя като звезда.
Не търся в стиховете рима,
а свойто поетично "да".
Не ме кори, не искам да съм гений. ...
911
1
Върях по пътя на сивото ежедневие.
Бялата дреха падна от рамото ми.
Оставях червени стъпки.
Потънах в черен мрак.
Забравих сините простори. ...
Бялата дреха падна от рамото ми.
Оставях червени стъпки.
Потънах в черен мрак.
Забравих сините простори. ...
657
4
Моето име е Роза.
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.
Остави ме сам да бродя ...
Не повехвай мойто сърце.
Кой ме нарече роза?
Сърцето е дар за теб.
Остави ме сам да бродя ...
744
1
Аз пак те чакам, мое вдъхновение.
Мъглите, на които си ме дало,
премрежват мойто зрение.
Засенчват ми медала.
Аз пак те чакам. ...
Мъглите, на които си ме дало,
премрежват мойто зрение.
Засенчват ми медала.
Аз пак те чакам. ...
1129
3
Търси, търси, търси! Терзай ума си! Не терзай тялото, нито чувствата, терзай ума си! Мрази се, мрази тялото си, но обичай ума си. Ти си животно без ума. Твоето бездействие може да буде продуктивно, както и продукта ти може да бъде бездеен. Разбий илюзиите си, но не излизай от тях! Разбий ги и остани ...
1549
2
Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
1129
1
Плъзгам се по вятъра, носи ме море.
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота. ...
Слънцето прибира моето дете.
Ангел се превръща в грозен виещ вълк.
Музата ме блъска, музата и дълг.
Свети безобразно твойта красота. ...
652
2
Всичко е просто. Аз си тръгвам.
Шумът заглъхва далече. Аз си тръгвам.
Малко късно е вече.
Вятърът е отнесъл стъпките ти.
И солените капки са прости. ...
Шумът заглъхва далече. Аз си тръгвам.
Малко късно е вече.
Вятърът е отнесъл стъпките ти.
И солените капки са прости. ...
639
3
сън в мадрид
А аз сънувах сладък сън.
От думичката обич бе роден.
Прекрасна нощ цари навън.
В мен грее ден. ...
А аз сънувах сладък сън.
От думичката обич бе роден.
Прекрасна нощ цари навън.
В мен грее ден. ...
1013
3
Нестихващи, в косите ми се рея пеперуди.
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли. ...
Зелени отблясъци потичат навред.
Какви са ангелите, чудни, чудни!
Ръце ми протягат, крилете за теб.
Обичам, е слънце, което ме топли. ...
638
4
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
684
3
Копнея за свят нереален.
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
Неистов свят, непечален.
Копнея за другото време.
Тежи ми това тъпо бреме.
Копнежът ми тихо притихва. ...
593
1
Безсилна съм пред тебе, лято.
И жаждата ме уморява.
Рой песни, птиче ято,
дъх на слънце и морава.
Престъпна съм със тебе, лято. ...
И жаждата ме уморява.
Рой песни, птиче ято,
дъх на слънце и морава.
Престъпна съм със тебе, лято. ...
520
2
Живот, като безкраен вик.
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва ...
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва ...
522
А няма смисъл да плача тук за теб сега.
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.
Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това? ...
Разтварям пръсти, изтича моята свобода.
Затварям се в себе си и търся бряг.
Заспивам пак сега в своята самота.
А как да спра това? ...
614
ПОБЕДА
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...
"Победа" е странна дума. За някои е неразбрана, за други - елементарна.
Победа над какво, за колко трябва да се биеш, какви са новите оръжия, и вятърни мелници имаш ли?
Победа над грешника или дебила, над ангелското си усърдие да бъдеш, да си някой, да победиш оригиналната си кръв, да се вкар ...
2723
До гарата на оня влак
Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха? ...
Безпътна, безпределна обич.
Безвярна, беаконечна смърт.
Дали живота ни нарочва
или напада ни страха? ...
783
2
Tи се спря, онемя.
И света край тебе стана друг.
Ти се спря и полудя,
и една звезда изпепеля.
Но в небето светят пак ...
И света край тебе стана друг.
Ти се спря и полудя,
и една звезда изпепеля.
Но в небето светят пак ...
584
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
