Отново идва този копнеж…
И в мен пак се засилват сълзите!
Аз искам да имам, миличко, теб,
в мен да живееш и дишаш.
Тръгвам самичка надолу,
опиянена от твоите очи
и отново ми текват сълзите,
не съм аз тебе, уви.
Усмивката ти – тя ме пленява
и гледам те аз, и болката идва.
Искам да съм с теб,
искам да те имам.
Когато те гледам, дъхът ми спира
и чувствам се много щастлива…
мразя да бъда сама – ти
много ми липсваш, Приятел!
С теб съм жива,
с теб творя,
а без теб – сякаш бавно умирам!
15.04.2005г.
Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени
трогна ме...твоят поетичен зов...с обич, Надежда.