Далеко са елхите коледни,
далеко са заблудените звезди,
развалини и останки едни,
леден сняг, който блести…
Копринен сняг от блясък,
гирлянди, заплетени в мълчание,
нечут, пронизващ крясък.
Застой и бездушно съзерцание.
Веселите песни грачат,
измамни костюми сменяме,
самотниците плахо крачат,
опит… заедно обменяме.
Далеко са коледните дръвчета,
забулени са звездите на моя блян,
подаръците са счупени на парчета.
А гирляндът… с печал е облян.
© Сиси Валентинова Всички права запазени