Кораби
KOРАБИ
И остават ръцете на мама безкрайно далечни -
виж: приличат на кораби, тръгнали в други посоки.
Все е същият сън: мама шета из кухнята вечер. ...
И е адски добра. И от Господ, дори по-висока.
А пък аз все надничам ревниво под масата. Чунким
някой ден ще излезна от детската кожа, помамен:
мама прави с череши най-вкусното сладко през юни
и над нищото сутрин пренася, преситен, света ми.
Тя пристъпя на обед по двора и птиците пита:
как съм, мръзне ли още тъй често душата ми гола?!
И прилича, да кажем, на сбъднато-светла молитва,
щом на пръсти се вдига и гледа по хълма надолу.
И ще види сърцето й, дето очите не стигат,
как през дяволски бездни и стръмни била, заледени,
кротко капе роса, озвездена, по моите мигли,
от небето на нейните праведни мисли и гени.
И e страшно красиво да знам, че на мама ръцете,
както дълго пътуват, накрая ще свият платната:
ще затънат в косите ми - шепотни, дълги и цветни,
за да смъкна по ласка от тях . И да мина оттатък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
