Barona38
348 резултата
Едреят греховете ти среднощни –
яйца от щраус в полог на кокошка.
Един от тях, невидим и съществен,
с очи тя, рентгенови, ще отмести:
нали мечтата, тъжна и безкрайна, ...
  367 
С диви круши и резенче хляб във торбата...
Борис Христов
Защо им трябваше? Какво ги сбираше
в онази стая със тапети цветни.
Тя идваше с маслини, с малко сирене, ...
  288 
Изпуснах края на нощта,
а утрото виси на косъм.
Ти нищичко не обеща,
освен да ми разкажеш кой съм.
Разсеян, недодялан, Бог ...
  358 
Над олиселите нивя
небето сменя сетна кожа,
луната гребен риж развя –
креслив петел, съгледал ножа.
Невъзмутим като дервиш, ...
  583  12 
Под снега, от въздишките син, под безлична мъгла,
чуй сърцето - разжалван равин, как прошепва: ела.
На нощта в разрушения храм, колко с теб ще мълчим?!
По-красива заблуда не знам: да си нечий любим.
Щом сближим изведнъж рамене, вярвам, въздухът сух ...
  294 
Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе.
Снежинки цял живот ще ям,
на някой ако съм потребен.
Омръзнало ми е съвсем ...
  375 
За тебе всичко е познато:
сезонът, хремавата киша,
и дланите ми, пълни с лято,
с които всяка нощ ти пиша.
Какво ти пиша ли? Не помня. ...
  262 
Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи ...
  504 
Taзи нощ, която ни разделя
е със мирис на изгнила шума.
Нека моят сън ти е постеля.
Вместо мен, дъждът да ти продума.
Монологът му да бъде кратък ...
  270 
Разговор с княз Гремин
ХОРЪТ: Вън секундантът с револвери чака, белеят дръжките им – тънка кост.
Смъртта език изплезва нейде в мрака и дýши вече стъпките ви с нос.
ЕВГЕНИЙ: Eдиният от нас тиранин груб е . А другият – безволев интригант.
ХОРЪТ: В страха си нещичко да не загуби – човек и в злото кипри ...
  237 
ЕВГЕНИЙ:
Прощавайте, пристигнах твърде късно, видът ви строг е, неприлично свеж.
Но кой не би се радвал да откъсне цвета на роза, даже и под скреж.
Дори по челото ви да се спусне тревога, кичур – тъничка змия,
навярно устните ви ще са устни, които друг така и не разсмя. ...
  268 
Над Вас спокойна вечер Бог разстила. Луната е излъскан револвер.
На мрака с разтопеното мастило все някой още дращи донос чер.
Повтаряте: "за светския Евгений се носят слухове, какви ли не:
А винаги флиртувате със мене, тъй както хрътка с дворните коне.
Сбогуваме се – странно приближени, вън Гремин ...
  234 
да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш"
Стефан Цанев
Между смирение и зов – ти предпочиташ самотата.
И зле орисана любов – подобно трънче във петата. ...
  265 
Ако още те има, поне дай ми някакъв знак,
нека твоята воля пребъде и царството твое,
нека падне нощес, изведнъж, над градините, сняг
и засвети душата ми – тъмно планинско усое.
Дай на мама отново чевръсти и силни ръце – ...
  460 
Земята люшкат страшни земетръси.
Какво и с мен се случва – аз не знам.
В такива дни, и от фитил по-къси,
се чувствам празен и ужасно сам.
Но може би в разискрените гени ...
  254 
Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара, ...
  341 
Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...
  366 
Няма вече толкова
много жени
пред посолството
на живота ми,
понеже ...
  344 
Голямата любов се олюлява.
Моментната ú слабост ще простиш ли?
Крила ù дай, насън или наяве.
Не я погребвай в плитките си мисли.
Мечтае тя за рая на Венеция, ...
  300 
Всички сметки за щастие май не излезнаха прости:
пощи Лаура още трънливия гроб на Петрарка.
И над нас се издига – през дните на ялови пости,
на всевечната страст и копнеж – триумфалната арка.
Ако питат за мене, кажи им, че аз съм Шивачът, ...
  330 
След ранното презряване на спомена,
септември
идва и узаконява
размяната на
две трептящи думи, ...
  360 
Какво животът ти подготвя?
Нощта е хапче под езика.
Уютът – безполезна котва.
В ума ти пътищата никнат.
Завоите – все по-опасни ...
  232 
Ще оглушея – без извивките на стръмния ти глас,
от звук на падаща звезда и щурчовите дитирамби..
Ще се препъна и на равното – без тебе, лесно, аз.
И ще умра от най-нищожния бацил, превзел кръвта ми.
Излязъл от тридневна будна кома, изведнъж, ...
  314 
Ще ме напъдиш някой ден
от своя подреден живот:
и ще се килнат всичките саксии
на верандата,
препълнени с въздишките на ...
  261 
Сякаш с теб сме били във планинския град,
в друго време. Навръх пълнолуние.
Затова ли прокапва и ябълков цвят,
щом наяве, насън, се целуваме.
Затова ли, когато примигваш с очи, ...
  253 
Голямата любов изглежда мит.
Мемтата – Яворов. Мечтата – Лора.
И в лабиринтите на този бит
се сбутваме. Тъй както слепи хора.
Под арката на утринния хлад ...
  335 
Още мога и тъй те обичам –
Серафим, от молитвите глух.
Затова на раздялата бича,
съсък змийски извил, не дочух.
Да отвикна, ще трябва, наяве ...
  246 
Филмът изглежда скучен,
ролите – отиграни:
опашка въртя като куче
пред своя стопанин.
Ще ме погалиш, когато ...
  270 
Кой ти каза, че без обич може,
кой като вина ти я вмени?
Любовта, сменила осем кожи,
ще обязди други ширини.
Ще стоиш пред портите на рая, ...
  344 
Удобното убежище
на ласките се срути.
Живеем в пещерите на
няколкото премълчани думи.
Захвърлили сме общото си минало – ...
  292 
Ще подгонят, накрая, и мене със камъни
всички, влюбени в тебе, момчета квартални.
И посоката страшно ще свети пред двама ни,
отразила съня ни – досущ огледало.
А пък ти, ще ме спреш ли, момиче, на ъгъла ...
  265 
Позволи ми да те обичам, както, смутна, земята обича последния сняг
и когато си тръгва, тя кротко след него въздиша, въздиша.
Инкубатор за мъртви надежди – светът – чака някакъв знак
и животът без теб забуксува из градската киша.
Позволи ми да те обичам, без да вдишвам дълбоко стерилния март – ...
  441 
Обичам те в неделя,
а Господ пие узо.
От теб не се отделям
като акне от буза.
Но щом пране простираш, ...
  347 
Как да зная дали ме обичаш,
как ме сънуваш и колко...
Мислите ми са коленичили,
меч над тях вдига болката.
В свят, нелогичен и грозен, ...
  221 
Kaто звънко рамо на игла
с устни на илик, ще се разминем.
Ще опрашваш - огнена пчела,
нощ и денем, мислите ми сини.
И светът, приветливо огрят ...
  320 
ГРАФИТИ ВЪРХУ ЦЪРКВАТА В АВИНЬОН
Картината с два гълъба на църквата връз купола.
И свободата този път на търг не бе откупена.
И шушнат под крилата им, все още неразлистени,
за всяка плът и дух красив наболващите истини. ...
  434  13 
БАЛАДА ЗА ЕСЕННАТА ЖЕНА
Преди да свикна на дъжда да подразбирам диалекта местен,
тя ще прелее - снопче светлина - в чистилището есенно на парка.
Ще падне във нозете ù короната на някой непокорен кестен.
За нея Господ само ми е дал очи, по-едри и от бременни шишарки. ...
  484 
ОТВЪТРЕ
Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна. ...
  653  16 
ПОСЛЕДНА ГАРА
В купето на премръзналата стая,
вися като износено перде.
Каквото и да изрека - все тая.
Любимата и днеска не дойде. ...
  770  17 
ЖЕНАТА НА ПОЕТА
"каза тя... И слезе от небето" Виолета Христова
...
Жената на поета е самотна. Понякога захвърля свойте гривни,
юздите да придърпа на живота, мъжът ù щом от от пътищата кривне. ...
  623  11 
Предложения
: ??:??