Сърцето ми е с тебе във нощта!
Танцуват пак звезди, блести луна!
И всеки ден към теб пътувам,
по този начин съществувам.
Но пак изчезна корабът мечтан,
остана само този спомен блян,
Без него няма как да те настигна,
желаната надежда да постигна.
А споменът е все така красив,
тъй близко е и много, много жив!
Живее с него вечно красотата
и слънцето щастливо на земята!
Дори да е далече любовта,
аз търся я в красивите цветя,
в изчезналия кораб на мечтите
и в тези летни цветове на дните.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени