Корени
Корени
Понякога е нужно да си там.
Да гледаш тази пръст и да я пипнеш,
да поседиш, да помълчиш и сам
от тях ти тихо прошка да поискаш.
Не ги съди, безгрешни тука няма,
Земята вече всичко им прости.
Те дадоха ти, колкото ти трябва,
вземи си малко мъдрост и тръгни.
За всеки тука има нещо родно,
косиш трева, а ронят се сълзи,
но има нещо свято, благородно,
че в твойта кръв са те и те са ти.
От корените силата да вземеш
от грешките им нещо научи.
Затуй си тук, а после да поемеш
със свойта орис да се бориш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Паничаров Всички права запазени
