ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
28.10.2016 г., 9:58 ч.  

Корени 

  Поезия » Философска
1231 1 10

                               Корени

 

 

              Понякога е нужно да си там.

              Да гледаш тази пръст и да я пипнеш,

              да поседиш, да помълчиш и сам

              от тях ти тихо прошка да поискаш.

 

              Не ги съди, безгрешни тука няма,

              Земята вече всичко им прости.

              Те дадоха ти, колкото ти трябва,

              вземи си малко мъдрост и тръгни.

 

              За всеки тука има нещо родно,

              косиш трева, а ронят се сълзи,

              но има нещо свято, благородно,

              че в твойта кръв са те и те са ти.

 

             От корените силата да вземеш

             от грешките им нещо научи.

             Затуй си тук, а после да поемеш

             със свойта орис да се бориш ти.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??