pepe-lqnka (Пенка Ламбева)
47 6
27.10.2015 г., 21:20 ч.

Корени 

  Поезия » Философска
391 0 1
Всичко просмуква се в корените на дърветата
и стои си там - натаявана тайна с години.
Не могат да говорят за това, но прости им,
от самото си начало особено не са се променили.

Историята разказва за сътворението,
зрънцето същинска истина някога посята, .
Надраснала себе си, изменила се,
но все така свързана със земята.

Бяха чисти преди, но от хилядите дъждове
се пропукаха - зрънцето истина.
Ти побърза да се усъмниш и зачеркна ги изцяло.
Някогашната мелодия, сега звучи ти вяло.

Нищожно крещиш и поливайки тревата,
жадно мечтаеш да ги проследиш.
Надяваш се да ги разгадаеш, а след това промениш.
Но нека си признаем, ти обичаш да грешиш.


© Пенка Ламбева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??