27 окт. 2015 г., 21:20

Корени 

  Поэзия » Философская
422 0 1
Всичко просмуква се в корените на дърветата
и стои си там - натаявана тайна с години.
Не могат да говорят за това, но прости им,
от самото си начало особено не са се променили.

Историята разказва за сътворението,
зрънцето същинска истина някога посята, .
Надраснала себе си, изменила се,
но все така свързана със земята.

Бяха чисти преди, но от хилядите дъждове
се пропукаха - зрънцето истина.
Ти побърза да се усъмниш и зачеркна ги изцяло.
Някогашната мелодия, сега звучи ти вяло.

Нищожно крещиш и поливайки тревата,
жадно мечтаеш да ги проследиш.
Надяваш се да ги разгадаеш, а след това промениш.
Но нека си признаем, ти обичаш да грешиш.


© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??