Корнукопия
Ти си подъл като котарак
и очите ти са котарашки -
изумрудени, зелени и блестят
в тъмното - капани за глупачки.
Гъвкав си, трениран си за лов,
Обещаваш истинска любов,
после взимаш всичко.
Още, още...
Имаш ключ за женските сърца,
шифърът на Корнукопия.
Всяка твоя дума е лъжа -
находчив си, умен си,
по котешки...
Добър вечер, аз съм Тя.
Чакам те отдавна на пусия.
Излъжи ме! Нежна е нощта...
С лъскави коси ще те завия,
после до полуда ще шепти
вятърът в бадемовите кости
и луната - слабо ще блести
гола, неприлична, фосфорна...
Аз съм Тя. Очите ми са черни.
Кадифе е кожата ми бяла,
устните ми - две мистерии
с вкус на шоколад и ягода.
Хайде, излъжи ме! Аз те чакам!
Чакам те от няколко живота.
Дебна на пусия, КОТАРАКО...
Ти си мой,
а аз съм Корнукопия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Симова Всички права запазени
