Корнукопия

16.10.2012 г., 14:05 ч.

Поезия » Любовна

621 0 0

Ти си подъл като котарак
и очите ти са котарашки -
изумрудени, зелени и блестят
в тъмното - капани за глупачки.
Гъвкав си, трениран си за лов,

шляеш се из рехавите нощи...
Обещаваш истинска любов,
после взимаш всичко.
Още, още...
Имаш ключ за женските сърца,
шифърът на Корнукопия.
Всяка твоя дума е лъжа -
находчив си, умен си,
по котешки...

Добър вечер, аз съм Тя.
Чакам те отдавна на пусия.
Излъжи ме! Нежна е нощта...
С лъскави коси ще те завия,
после до полуда ще шепти
вятърът в бадемовите кости
и луната - слабо ще блести
гола, неприлична, фосфорна...
Аз съм Тя. Очите ми са черни.
Кадифе е кожата ми бяла,
устните ми - две мистерии
с вкус на шоколад и ягода.
Хайде, излъжи ме! Аз те чакам!
Чакам те от няколко живота.
Дебна на пусия, КОТАРАКО...
Ти си мой,
а аз съм Корнукопия.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.