Кошмар
Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна -
от камък бях, не се стопявах.
Умирах.
Спирах.
От нищото се сътворявах.
С Титаник гледах дълбините.
В потоп библейски с вик се давех
на бъдещето във сълзите.
Без глас.
В екстаз.
Крещях за милост към съвета
на Демоните в своя сън.
Редях цинични епитети,
превърнат в жаба, вол и пън.
Кошмар...
Прастар...
Отнесъл ме към висините,
падах към земята с вик.
С ръце разгръщах аз мъглите
в търсене на своя лик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
