Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна -
от камък бях, не се стопявах.
Умирах.
Спирах.
От нищото се сътворявах.
С Титаник гледах дълбините.
В потоп библейски с вик се давех
на бъдещето във сълзите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.