21.12.2007 г., 6:14

Кошмар

691 0 4
Не виждам в теб никаква промяна
идваш при мен все едно си на смяна
но да плача вече сили няма
няма нищо всичко е излишно

Излишни са сълзите
излишни са мечтите
в теб доверие загубих
кажи защо сърцето ми погуби

Не искам да си спомням за отминали дни
не искам да гледам в миналото ни
това което за тебе бях вече не съм
кошмар си за мен а беше сън

Искам от този кошмар да избягам
искам но той все към мене бяга
от кошмара кога ще се пробудя
не искам с мен да си и едновремено с друга

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...