Като птиците
Умират птиците сами.
Постепенно гасне им свещта.
Без сълзи и погребение,
далече от хорското мнение.
Хвърлят кървавите диаманти.
Значение другаде имат.
В дървеното легло всички са равни,
но пред кантара неравноправни.
Пробужда се топлината.
Охлажда странната буйност.
Целувка между непознати,
донася чудни благодати.
© Иван Чорлев Всички права запазени