23.12.2008 г., 0:46

Кошмар наяве

789 0 0

Кошмар наяве

 

Клетка от мисли, от чувства, от страст.

Клетка от болка, тъга и обиди.

В ледените решетки се блъскаш, крещиш,

а огън изгаря плътта, зъзнеща в плам.

Огънят те обгръща, студът те сковава -

пламък със леден език те докосва,

а ледът те пари, изгаряш.

Идва нощта и те заслепява с лъчи,

а с утрото в пълен мрак те потапя.

Щастието те плаши, тъгата - си ти.

Тръгваш за утре, а във вчера се връщаш,

в бъдещето се взираш, а минало е пред теб.

И в пустинята пороят те дави,

а морето пресъхва щом стигнеш до него.

Връщаш се в нищото, а кошмарът не свършва,

искаш очи да отвориш...

но не спиш...

и от живота се плашиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...