КОШНИЧАРКА

На село дядо Петко са завърна.

В чужбина ходи малку при дицата.

И виднагà мъщабну са разгърна:

събра дица и булки ут махлата.

И почна да пуказва, убяснява

от прости пръчки, от млади върбички

и с повиче търпение как става

красива, здрава кошница за сичко.

И що пък, рекух, да съ ни запиша,

се нещо ша науча от челяка!

Туй занаят са вика! Дорде диша,

челяк са учи, що да го протака?

И ей ма днес, на росната пуляна

ут дяда Петка гледам как съ прави.

Избирам ут върбите, та да стани

красива кошница и многу здрава!

Путих са, пъшках, иде ми да ревна,

ма на! Дица и булки смях избива!

Идна зафанах, ских я в наш`та плевня,

и почнах друга, уж да й по-красива…

До вичертъ направих пробно седим,

и дядо Петко щом ги зърна, речи:

„Не са сърди, ма сички, както гледам,

на твоя задник ми приличат вечи!

Чи кошница ли й туй, ма гиди булка!?

По-мяза да си прайла кош за плява!

Зафащай пак зарязаната хурка,

ут тебе кошничарка хич не става!”