Кошничарка
КОШНИЧАРКА
На село дядо Петко са завърна.
В чужбина ходи малку при дицата.
И виднагà мъщабну са разгърна:
събра дица и булки ут махлата.
И почна да пуказва, убяснява
от прости пръчки, от млади върбички
и с повиче търпение как става
красива, здрава кошница за сичко.
И що пък, рекух, да съ ни запиша,
се нещо ша науча от челяка!
Туй занаят са вика! Дорде диша,
челяк са учи, що да го протака?
И ей ма днес, на росната пуляна
ут дяда Петка гледам как съ прави.
Избирам ут върбите, та да стани
красива кошница и многу здрава!
Путих са, пъшках, иде ми да ревна,
ма на! Дица и булки смях избива!
Идна зафанах, ских я в наш`та плевня,
и почнах друга, уж да й по-красива…
До вичертъ направих пробно седим,
и дядо Петко щом ги зърна, речи:
„Не са сърди, ма сички, както гледам,
на твоя задник ми приличат вечи!
Чи кошница ли й туй, ма гиди булка!?
По-мяза да си прайла кош за плява!
Зафащай пак зарязаната хурка,
ут тебе кошничарка хич не става!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Касияна Винева Всички права запазени