10 авг. 2010 г., 12:11

Кошничарка

735 0 0

КОШНИЧАРКА

 

На село дядо Петко са завърна.

В чужбина ходи малку при дицата.

И виднагà мъщабну са разгърна:

събра дица и булки ут махлата.

 

И почна да пуказва, убяснява

от прости пръчки, от млади върбички

и с повиче търпение как става

красива, здрава кошница за сичко.

 

И що пък, рекух, да съ ни запиша,

се нещо ша науча от челяка!

Туй занаят са вика! Дорде диша,

челяк са учи, що да го протака?

 

И ей ма днес, на росната пуляна

ут дяда Петка гледам как съ прави.

Избирам ут върбите, та да стани

красива кошница и многу здрава!

 

Путих са, пъшках, иде ми да ревна,

ма на! Дица и булки смях избива!

Идна зафанах, ских я в наш`та плевня,

и почнах друга, уж да й по-красива…

 

До вичертъ направих пробно седим,

и дядо Петко щом ги зърна, речи:

„Не са сърди, ма сички, както гледам,

на твоя задник ми приличат вечи!

 

Чи кошница ли й туй, ма гиди булка!?

По-мяза да си прайла кош за плява!

Зафащай пак зарязаната хурка,

ут тебе кошничарка хич не става!”

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...