Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива.
Хиляди разхвърляни звезди
разкъсват тъмнината на парчета.
Искрящи като детските очи,
те само с истината светят.
Щурчетата, усетили мига,
да се надсвирват почват с тишината.
И ето я - принцесата Луна,
сияние изпраща към Земята. ...