3.04.2014 г., 21:47

Космичен блус

855 0 3

Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива. 

Хиляди разхвърляни звезди
разкъсват тъмнината на парчета.
Искрящи като детските очи,
те само с истината светят.

Щурчетата, усетили мига,
да се надсвирват почват с тишината. 
И ето я - принцесата Луна,
сияние изпраща към Земята.

В Космоса един любовен танц
унася две прегърнати планети.
Звездите правят нежен реверанс
и се превръщат в падащи комети.

И който ги целуне със очи
омаян от вълшебството на блуса,
ще сбъдне съкровенните мечти,
които Слънцето в съня си пуска.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...