Apr 3, 2014, 9:47 PM

Космичен блус

  Poetry
852 0 3

Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива. 

Хиляди разхвърляни звезди
разкъсват тъмнината на парчета.
Искрящи като детските очи,
те само с истината светят.

Щурчетата, усетили мига,
да се надсвирват почват с тишината. 
И ето я - принцесата Луна,
сияние изпраща към Земята.

В Космоса един любовен танц
унася две прегърнати планети.
Звездите правят нежен реверанс
и се превръщат в падащи комети.

И който ги целуне със очи
омаян от вълшебството на блуса,
ще сбъдне съкровенните мечти,
които Слънцето в съня си пуска.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...