Космически ескиз
Там някъде, където
мъглите се целуват с вечността,
аз вечно бродя - непокорен скитник,
брадясал с мисли, лазя към върха.
Закърмен съм с гласа на ветровете,
с цвета на непорочната луна.
Мистичен глас на хоризонта свети
и мъртви се изправят в тишина.
Разделял съм се с толкоз силуети,
но никога не съм изпитвал жал.
Духът разпалва в мен безброй комети
и с тях изгарям земната печал.
Кордони от галактики пътувам
към другата вселена устремен.
Последен ще остана - сън сънувам -
от Свършека ще бъда сътворен!
https://www.youtube.com/watch?v=_8Z3Zvyv_ZM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
