7.02.2021 г., 20:25 ч.

Космически ескиз 

  Поезия
677 21 22

Там някъде, където

мъглите се целуват с вечността,

аз вечно бродя - непокорен скитник,

брадясал с мисли, лазя към върха.

Закърмен съм с гласа на ветровете,

с цвета на непорочната луна.

Мистичен глас на хоризонта свети

и мъртви се изправят в тишина.

Разделял съм се с толкоз силуети,

но никога не съм изпитвал жал.

Духът разпалва в мен безброй комети

и с тях изгарям земната печал.

Кордони от галактики пътувам

към другата вселена устремен.

Последен ще остана - сън сънувам -

от Свършека ще бъда сътворен!

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=_8Z3Zvyv_ZM

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасен замисъл..., ескиза е космически, а "свършека", като че - ще е оригинала...
  • Харесах! Когато мисълта ти тича, към незнайни светове,
    Даряваш ни с най - чудни стихове! Те водят ме за дълго в Безкрая, защото знаеш, че за,, път,, далечен си мечтая!
  • Сърдечно ти благодаря за хубавите слова, Вили!
    Да ти е много хубава годината и да ти носи здраве и вдъхновение!

    С почит: Младен
  • Поздравления!!! Изключителни поетични хрумвания и образи- много талантливо!!!
  • Отдавна не се бях потопявала в твоята космическа поезия, Младене! Усещането е неописуемо!...
    Честит празник Свети Валентин и Свети Трифон Зарезан! Бъди жив и здрав, влюбен и любим, щастлив и вдъхновен!
  • Харесах !
    Много силно произведение !
    Поздрави!
  • Мисълта ти броди из космическите пространства и създаваш уникална поезия!Слагам в любими!
  • Космическо, много ми хареса.
  • Младене, отново със стиха си ме поведе в безвремието на нематериалния свят, където “непокорния скитнинк”-душа, изчистила се от “земната печал”, се устремява, за да се прероди. Прекрасно пътешествие, за което ти благодаря от сърце!
  • Обичам да те чета, Младене!
    Удоволствие си за сетивата!
    Разкош!
  • Прераждането на душата.
    Красива е твоята вечност, Младене.
  • Благодаря на всички, които удостоиха с внимание скромния ми стих.
    Пожелавам ви много успешна и радостна нова седмица!:M&M
  • Красив стих, изтъкан от мистицизъм, обвит в космическа мъгла и брулен от междугалактически вятър!
  • Колоритни вселенски пътувания на мисълта, щом мечтите притежават свръхбързите двигатели на въображението!
    Хубаво е да притежаваме галактически поглед,който достига до душата на човека,запленен от земните си страсти:алчност,омраза и отнемане на живота и любовта на себеподобните!
  • Мащабно! Много красиви картини, все едно пътувам в космоса. Такъв текст бих препрочитала и безброй пъти, ако можех, и не само че няма да ми омръзне, ами всеки път ще ми харесва все повече! Тъжна е само самотата на лириченкия! Всеки заслужава сродна душа!
  • Хареса ми стиха ти, Младене!

    "Там някъде, където

    мъглите се целуват с вечността,

    аз вечно бродя - непокорен скитник,

    брадясал с мисли, лазя към върха."
  • Красив стих с превъзходен финал! Поздравления!
  • "Последен ще остана - сън сънувам -
    от Свършека ще бъда сътворен!"
    Прекрасно си кореспондира с "Epitaph".
  • Истина е- "от Свършека е бъда сътворен!"
  • Наслада!
  • Хубаво е!
  • Великолепно, от началото до края! Поздравления, Младене!
Предложения
: ??:??