13.12.2013 г., 21:26 ч.

Котаракът в чизми 

  Поезия » За деца
2868 0 2

Детска пиеса в рими 


Детската пиеса „Котаракът в чизми“  е aдаптирана от оригиналната народна приказка „Котаракът в чизми“ .

 

Използването на части от тази пиеса с некомерсиална цел е позволено, стига да посочите автора и оригиналния източник на откъса.

 

Използването на части от произведението или цялото произведение с комерсиална цел може да бъде извършено само с писменото съгласие на автора по договаряне за заплащане.

 

Не е позволено публикуването на преработки.

 

-Автора

 



Действащи лица

Котаракът в чизми

Владимир 

Цар Павел

Придворни слуги  - 3

Принцеса Наталия

Селяни

Брат 1

Брат 2

Мелничар – бащата на Владимир

Обущар

Зъл Магьосник

 





Действие 1


Котаръкът лежи на земята и се облизва. На сцената илзлиза най-малкият син на мелничаря  - бъдещият граф Владимир. Оглежда се. Вижда само котарака. Сяда до него и го милва.


Владимир: Нима има нещо по-красиво от живота тук?

                       Да изкарваш прехраната си с честен труд,

                       Ценя всеки миг и благодарен съм за всеки зърнен стрък...

                       не смятам, че богатият е късметлия, а бедният карък.                                                            За мен всеки ден е дар и необяснимо как... (пауза)

                       Ох, сигурно съм луд, да изливам душата си пред котарак!

 

Котаракът: ( с прозявка) Мяу...

 

Владимир поглежда към котарака.


 Владимир: Ако беше човек, може би, би ме разбрал. (пауза)

                       Моите двама - по-големи братя,

                       кроят нещо, искат някъде да ме отпратят. (пауза)

                      Сигурно  към бърза гибел, глад,  смърт безпощадна.

                      Чух ги да говорят снощи, че докато спя ще ме нападнат. 

                              

Влизат двамата братя на Владимир.


 Брат 1:      Баща  ни падна от високо и сега е на легло.

                    Диша тежко, времето му е дошло.    

               

Брат 2:      Наистина , не съм го виждал толкова зле.

                   По всичко изглежда, че може би, днес ще умре.

 

Владимир: О,не! Татко! Трябва да го видя още сега!

                      Към вкъщи тръгвам веднага!

 

Брат 1:   След малко ще дойдем и ние, давам ти обещание.

 

Брат 2: (тихо към Брат 1) Бързо да спретнем,  удобно за нас завещание.

 

Излиза Владимир, последван от котарака. Двамата братя си шепнат.


Брат 1: Аз ще взема мелницата, а ти земята и голямата барака...

 

Брат 2: А на малкото братче да завещаем котарака!

 

Брат 1: Ха-ха-ха! Този дръглив, рижав котарак!

 

Брат 2:  Кожата му не става дори за калпак!

 

Брат 1: Важното е ние добре да се  уредим.

 

Брат 2: И малкият хубостник, както трябва, да подредим!

 

(Смеейки се двамата братя излизат от сцената)

 

Край на 1-во действие

 

 

 

 

Действие 2

 

В стаята няма нищо освен едно легло. На него лежи мелничарят.  Мелничарят охка и пъшка. Влизат Владимир и котаракът.


Мелничарят: Кой е там? Чувам странен звук!

 

Владимир: Татко, аз съм! Вече съм тук!        

                                   

Мелничарят: Сине, това ти ли си? Тежко ми е да призная,

                           ударих си лошо главата и не мога да те позная.

 

Владимир: Спокойно, татко, почивай си. За всичко аз ще се погрижа.

 

Мелничарят: (жално) Ох, ръката ми! Боли ме, не мога да я движа.

 

Владимир подава шише с вода и надига главата на баща си за да отпие.


Владимир: Чиста минерална вода пийни.

                      Не е, кой знае какво, но може да те облекчи.

 

Мелничарят: Не ми остава много, идва сетният ми час...

                        Затова, трябва да се погрижа първо за вас.

                         Участ без наследство е участ  доста тежка.

                        В другата стая, в едно чекмедже, има малка бележка... (пауза)

                         Ох, много ми е трудно вече да дишам.

                        Донеси бележката и нещо за писане, да се подпиша...

 

Владимир излиза от сцената. Влиза най-големият брат с лист в ръка. Знаейки, че баща му недовижда, той се представя пред баща си за Владимир и носи в ръката си завещанието, което двамата с другият му брат скалъпиха. 


Брат 1: Ето,татко, подпиши, докато си още в съзнание,

               Иначе няма да бъде валидно твоето завещание.

 

Мелничарят подписва бележката с последни сили...


Мелничарят:  Владимир, от всички мои синове,

                            ти единствен си дарен с добро сърце.

                            С твоят дял прави, каквото сметнеш за добре.

                           Това е краят ми, оставям се в Божиите ръце.

Мелничарят умира. 

Влиза Владимир с истинското завещание. С него влиза и Брат 2.

 

Брат 1: Баща ни си отиде, но преди това подписа своето завещение.

              В него има и изрично указание.

             Ти повече да не се мяркаш по тези земи.

             Ето, ако искаш сам го прочети.  (подава листа на Владимир)

Владимир взима листа.

 

Владимир: Двамата ми братя взимат мелница, земя, дори барака,

                      А за мен пише,  че наследявам само котарака.

Котаракът: (учудено) Мяу?

 

Брат 2: ( на висок глас)  На всеки се пада, това, което  си е избрал.

Оттук- нататък братко, всеки сам кове своята съдба!

Уви, нашите пътища се разделят след братската делба.

Колко жалко! Колко жалко!

Ние страдаме за теб, не по-малко!

Ала всяка обич, дори братската, има своя предел.

Особено, когато човек е постигнал,вече, желаната цел.

Довиждане, братко, лек път  и на добър час!

Не се връщай никога повече тук - при нас!

 

Владимир: Ех, това е! Нямам какво друго да правя.

                      Тръгвам. Успех, братя мои, не ще ви забравя!

Владимир и котарака излизат от едната страна на сцената а от другата братята.

Край на 2-ро действие.

 

 

 

 

                                                                                                             



 

Действие 3

 

Утро е. Слънцето изгрява над обширна шир от поля. Влизат Владимир и котарака. Владимир носи селска тояга в ръката си, за да прогонва змиите по пътя си и една малка чанта с багаж.


Владимир: И какво ще стане с мен сега?

                       Нямам нищо за ядене, нямам къде да спя.

                       Имам един котарак, който нито мога да изям,

                       нито бих могъл да продам.

 

Котаракът: Ей, Господарю, я по-кротко! Недейте така, мосю!

                      Аз съм далеч по-ценен от обедно меню!

                       Може и да съм малко дръглив котарак,

                       но имам  дълъг, засукан мустак.

                       Имам ум по-остър и от бръснач!

                       Никой не може току -така да ме превърне в буламач!

 

Владимир:  На мен ли така ми се стори,

                        или котаракът наистина проговори?

                        Невъзможно! Вече си въобразявам разни неща!

                        Дори свят ми се вие, може да е от умората и глада!

 

 

Котаракът:  Да се вайкате тук безсмислено е мъчителен ад. 

                       Мога да спася и двама ни от  това безпаричие и глад.

 

Владимир:    О, не, той наистина говори и ходи като човек,

                          Господи, какво ми поднесе, в новия век?

 

Котаракът:    Господарю, ще имам нужда от чизми и остра шпага.

                         На благородник като вас не отива такава тояга.

                         Хвърлете я! Днес ще отидем до близкия пазар.

                         Ще ви облечем като истински цар.

 

Владимир:     О, не! Двойно злочестие - говорещ котарак загубил разсъдък.

 

Котаракът:      Подхождате към мен грубо и с предразсъдък.

 

Владимир:      Откъде ще взема пари за чизми, за шпага и царски одежди?

 

Котаракът:       Моля ви, Господарю, не губете надежда.

                            Имам извънреден,  безупречен план.

                           Ще занеса на Цар Павел специален армаган.

 

Котаракът отваря багажа на Владимир. От него вади малко чувалче и въженце.


Котаракът: В това чувалче има малко просо за стръв.

                        Ако желаете вие го пръснете пръв.

                        Аз ще оставя чувала с въжето ей там.

                       Ще се спотая зад храста и дивеча ще чакам сам!

 

Владимир:  Какво ли е намислил пък сега?

                       Чудно същество, не мога да го разбера.

 

Котаракът се връща на сцената с уловени птици в чувалче.

 

Котаракът: Уредени сме! Днес господарят ще бъде издокаран.

                      На царя ще занесем дар неустоим – яребици на скара.

                     Яребицата е много рядък улов - почти невъзможен,

                     Но случаят е специален! Дар подходящ, за някой заможен.

                     Това е любимо ястие на царя.

                     И към сърцето му портите отваря. 

                     Ще поднеса на негово височество, този скромен подарък от вас.

                     А царят ще бъде цял - целеничък в захлас.

                     Тутакси ще ви обсипе със злато и рубини.

                      А, ако помъркам ще получа и рибка от неговите слугини.

 

(Котаракът излиза от сцената)

 

Владимир:  Бях много отчаян след братския заговор и тежка измяна.

                        ала получих, необикновен помощник в замяна.  (пауза)


 Владимир говори на публиката.


Владимир:   Когато дълго се трудиш.

                         и после всичко загубиш.

                         Надеждата не бива от това да отслабва.

                         Спомни си, че имаш всичко, което ти трябва.

 

Владимир излиза от сцената.

Край на 3-то действие.

Действие 4

На сцената стои обущар с голяма шапка и лъска обувки. До него има поставени два ботуша- чизми.

Влиза Котаракът.

Котаракът: Не мога тъй бос в двореца да се появя,  

                      и на царя да се поклоня.

                      Чифт чизми ще ме направят по-строен

                      и за такава среща, много по-достоен.

 

Котаракът отива при обущаря.


Котаракът: Добри човече, тези чизми колко струват?

 

Обущарят: Говорещ котарак!? Сигурно сънувам,

                       или халюцинирам! А, уж бях в перфектно здраве!

 

Котаракът: О, не, срещата ни е съвсем наяве...

                      Готов съм за тези чизми да предложа,

                     Две сочни патици! Позволете да изложа...

 

Котаракът показва патиците.


Котаракът: Ето, диви патици, уловени преди час.

                      В замяна на чизмите предлагам ви ги аз.

 

Обущарят бързо се освестява.

 

Обущарят:  Яребица май видях в чувала?

                        Ако жена ми беше тук, не би й устояла...

Котаракът: Аз съм хитър котарак!

                     Никой не може да ме прави на глупак.

                      Яребиците ми не са много едри.

                      Патиците са размяна доста щедра,                

                       По- скоро към тази сделка - за вас по-изгодна,

                      бих добавил шапката ви. Отива на чизмите. Стилът й е подобен.

 

Обущарят се чуди известно време, после дава чизмите и шапката си на Котаракът и взима патиците.

 

Обущарят: (към публиката) Сделката наистина е доста добра,

                                                        Нямам пари дори за храна.

                                                       С жена ми ядем каквото намерим.

                                                        Ако занеса тези две патици днес за вечеря,

                                                        щастие и пир голям ще има у дома

                                                         и аз спокоен и сит, таз‘ вечер ще заспя.

 

Котаракът: Тези чизми ми пасват прекрасно.

                      В двореца всички ще ахнат единогласно.

                      Страхотен, бляскав и доста шик,

                       Всички сърца ще покоря само за миг.

 

Обущарят: Довиждане  и със здраве, страннико щедър.

                       Пожелавам ти ден – чудесен и ведър.

Котаракът: Всеки ден е изпълнен с възможности чудни.

                     да се възползваме от тях, трябва да сме винаги будни.

 

Обущарят  и Котаракът излизат от сцената.

Край на 4-то действие

Действие 5           

 

На сценатa има два трона, на които стоят царя и принцесата. Около тях има трима слуги.  Влиза Котаракът в чизми.

Един слуга се препречва на пътя на Котаракът в чизми.

 

Слуга 1: Моля, останете на място,

                има ред във това царство.

 

Слуга 2:  Дошъл сте тук без покана!

Котаракът: (прекъсва го) Моля простете, дързостта ми.

                                               Тук съм да поднеса един скромен дар,

                                               който съм сигурен, че ще се хареса на нашия цар.

 

Слуга 3: Моля към трона пристъпете,

                представете се и се поклонете.

 

Котаракът се покланя пред царя и принцесата.


Котаракът:  В качеството си на  ваш покорен слуга,

                      идвам този подарък, да поднеса.

                       Яребици крехки – пресен улов, вкусен дар.

                       Изпраща ви го, граф Владимир – моят господар.      

                       Надявам се не съм събудил у вас  подозрение,

                      дарът, бил той малък или голям, е символ на уважение.                                        

           

Принцесата:  Какво сладко котенце, обуто в чизми,

                          Говори красиво, при това с афоризми.

                           Здравей, приятелю нов и необикновен.

 

Котаракът: Да бъда на вашите услуги, принцесо, е повече от чест за мен.

 

Принцесата:  Ох, татко, вижте колко е възпитан и има приятен глас,

                   (към котарака) Кажете ми, как бих могла да се обръщам към вас?                                                             

              

Котаракът: Известен съм като Котаракът в чизми или Мосю Писан...

        За вас мога да бъда просто домашен любимец - един гальовен мацоран.     

 

Цар Павел:   Яребиците изглеждат превъзходно,

                         Донесете възглавница за госта, нека му бъде по-удобно.

 

Слугите се втурват с възглавница към котаракът в чизми и той сяда на нея.

Цар Павел: Кажете ми, страннико, какво ви води тук при нас.

                       Кой сте? Откъде идвате в този късен час?

                  

Котаракът: Граф Владимир – моят господар,

                      при вас ме изпрати с този скромен дар.

                      Неговият палат се простира отвът царската река.

                      Ако желаете, мога да ви заведа.

 

Цар Павел:  С удоволствие, утре - сутрин ще впрегнат моя кон.

                        А сега, страннико, тук ще получите подслон. 

                       Слуги, това е  мой специален гост!

                       Налейте му мляко, да вдигнем царски тост!

 

Слугите носят мляко на Цар Павел и Котаракът в чизми. Двамата вдигат наздравица.  

 

Принцесата: Ох, татко, толкова е плюшкав!

                         Толкова е малък и толкова гушкав!

                         Моля ви, може ли да го задържа?

                          Ще го гушкам, докато заспя!

 

Принцесата започва да гушка коракът, докато той видимо започва да се задушава.                    

 

Цар Павел:  Дъще, моля ви, дръжте се прилично,

                        за котарак- говорът не е нещо типично.

                        Този котарак е доста по –специален,

                        за нашите географски ширини е направо уникален.

                       Би било тежка загуба за царството, ако умре от задушаване.

            Гостоприемството е семейна черта, но това си е направо престараване.

 

 Принцесата пуска котарака и той започва да се олюлява на сцената .  

 

Котаракът: Благодаря, Царю, вече съм ви задължен.

                     Слава Богу, ще видя и утрешния ден.

 

Край на 5-то действие.

 

Действие 6           

 

Царят и Котаракът тръгват към земите на граф Владимир. Котаракът тича пред коня на царя.


Котаракът:  Това тук са земите на моя господар...

 

Царят цъка с уста.


 Царят:         На такъв имот, може да завиди дори самият цар!

Царят:           Виждам, че графът добре стопанисва своята земя.

                        Още не го познавам, но вече го ценя.

 

Котаракът:   Граф Владимир притежава остър ум и добро сърце,

                        Труди се от сутрин до вечер, понякога с голи ръце.

 

Котаракът: (към публиката) Нещата започват май да се оплитат...

 (към царя) Царю, ако позволите, искам да уведомя графа за вашата визита.

Господарят ми е малко притеснителен и срамежлив.

Но, ако  му кажа, че сте тук  ще бъде подготвен и щастлив.

 

Цар Павел: Граф с такъв имот, няма от какво да се срамува.

                      Но разбирам, не всеки ден Царят му гостува.

                      Уведомете своя господар, нека спазим добрите маниери.

                      Да ме очаква пред графските двери.

 

Котаракът и Цар Павел излизат от сцената. Влизат група селяни, а след тях на пръсти се внася Котаракът в чизми.


Селяните: (в един глас) Роби сме ние на магьосник - зъл и жесток.

 

Котаракът: Какъв магьосник? Жив мушмурок!

 

Селяните: Ходим гладни и боси, облечени в скръб.

 

Котаракът: Не бойте се, щастието скоро ще ви носи на гръб.

 

Селяните:  Ние - щастливи? Що за подигравка!?

 

Котаракът: Позволете ми да направя една лека поправка.

                      От днес вие вече работите за граф Владимир – моят господар.

                      с това слагам край на вашия кошмар.

                      След малко оттук ще мине Царят. Поздравете го радушно.

                     Ако пита, кой е собственик на този имот отговаряйте единодушно:

                    „Граф Владимир  притежава цялата околна шир“.

                    ако попита къде е графството, към магьосника му дайте ориентир.

 

Селяни: От днес имаме нов господар – Граф Владимир

                 Негова е тази нива и цялата околна шир.

 

Котаракът:  Доста сте схватливи,

                       Скоро ще бъдете щастливи.

 

Котаракът излиза от сцената. Влиза Владимир.

 

Владимир:  Ох, колко съм злочест! Какъв съм глупак!

                         Доверих се сляпо на един котарак!

                         Взе си яребиците и ме остави сам и гладен.

                         Ако не стигна скоро до реката, ще си умра и жаден!

 

Влиза котаракът на пръсти и застава зад Владимир.   

 

Котаракът: Господарю, май съм започнал да ви липсвам?

Владимир се стряска от изненада.

 

Владимир: Аз вече, почнах да се слисвам.

 

Котаракът: Не бойте се! Всичко върви по план.

                     Имам изненада за вас, отворете свойта длан.

 

Владимир подава ръката си, котаракът слага няколко монети в нея.

 

Котаракът: Това е бакшишът ми от Царя,

                      за това, че му занесох яребиците от господаря.

                      Имам предвид вас...

 

Владимир започва да се олюлява, всеки момент ще припадне от изтощение.


      Котаракът:  Моля ви, рано е да бъдете в захлас.  

                            с тези пари отидете в града и се нахранете.

                           После магазин за дрехи посетете.  

                            Навръщане, ще ви помоля, да  наемете карета,

                            по възможност да е чиста и отзад с дантелени пердета.

                            Привечер ще ви посрещна до дървото ето там.

                             Но отсега ви казвам, че няма да съм сам.

 

Владимир: Що за чуден котарак, дявол да го вземе?

                       Разпорежда със замах и за нищо не му дреме.

                        Може би загубеното братство,

                        ме дари с най-голямото богатство.

 

Владимир излиза от сцената.

 

Котаракът: А сега на злият магьосник идва сетният му час.

                      Кой ще се разправи с него? Е, как кой? Лично аз!  

 

Действие 7

 

Зъл магьосник: Най-могъщ, богат, красив,

                               умен, самоуверен, талантлив.

                                Нима има недостатък в мен?

                               Да бъда цар съм аз роден!

                                Е, може понякога да съм и малко зъл,

                                но и за злостта – иска се акъл.              


   Влиза Котаракът в чизми.


Котаракът: Наистина, мосю умее да се забавлява!

                       Но дали умее и да впечатлява?

 

Зъл магьосник: Кой си ти, дръглив котак?

                              Кой те пусна тук и как?

 

Котарак: Ако търсиш начин, все някога ще го намериш... 

                  Нима се съмнявате в уменията на котарак да се катери?

 

Зъл магьосник:  И с какво искаш да те впечатля?

                               Имам сто начина, за нахалството да отмъстя?

                               Ако останеш жив, определено ще си впечатлен,

                              Ако ли не, не се тревожи, не ще бъда много опечален.

                               

   Котарак:  Прав сте, начините безследно да изчезна са безброй!

                      Но ако мосю иска да открие истински покой.

                      Ще се вслуша в моето предложение,   

               Обещавам, че ще можете на царя да направите добро впечатление.

 

Зъл магьосник:  На царя ли? Ха! И ти ще доведеш царя тук?

                               

Котарак:  Царят мога да доведа само аз и никой друг!

                   Впрочем, Негово височество днес се разходи из вашите владения...

                   Вече има за вас добри впечатления.

                  Казах му, че владелят на тези земи е трудолюбив...

 

Зъл магьосник: Хм, за котарак си доста схватлив...

 

Котарак:  Негово височество може да ви дари с благородна титла...

 

Зъл магьосник: О, не! Смятам да подходя доста по- хитро!

                                Ще го примамя тук и ще му направя представление,

                                 а след това, ще му спретна доста изгодно за мен  предложение!

                                 За да остане жив, след моите магии,

                                  гръм и мълнии и вещи дивотии,

                                 ще трябва той да се раздели със своето царство голямо!

                                Аз ще бъда владетел велик, но за целта ти ще удариш едно рамо!

                                Ще прикоткаш, като яребица, царят тук при мен,

                                Но внимавай, котако, разполагаш с по-малко от ден!    

                              

Котарак:  Знам, че ваше злостно височество всеки ден тренира,

                     Но за такъв пъклен план, поне веднъж-дваж се репетира!

                    Макар и да е изрядна вашата злостна магия -

                    може, неочаквано, да ви спретне някоя магария!

                    За да нямате на гранд финала усложение,

                    направете сега показно, по свое усмотрение.

 

На сцената става тъмно, трещят светкавици. После става отново светло и Злият магьосник вече има лъвска глава.


Зъл магьосник:  Да видим, какво ще кажеш за това?

                               Имам вече лъвска глава!

                                                        

Котарак: Олеле, направо се втрещих!

                  Но от друг магьосник повече се впечатлих,      

                   Той – вместо в човек с лъвска глава

                   се превърна в цял слон, а аз онемях.

 

На сцената отново става тъмно и започват да трещят светкавици. После става светло и злият магьосник е вече слон.


Зъл Магьосник:  Това изобщо не може да ме затрудни!

                                 Нима това сега не успя да те впечатли?                  

                 

 Котаракът: Хм, да се превърнете в нещо голямо изглежда тъй лесно!   

                       Но, знаете ли, мосю, би било чудесно,

                        Да се превърнете в малко, бяло, скокливо мишле.

                        Тогава ще смаете всекиго от воле!

                       Ех, ако можехте да станете нещо толкова малко -

                       Предполагам, обаче, че не е по силите ви... Доста жалко!

 

Отново трещят светкавици и на сцената става тъмно.  После става светло, а злият магьосник вече се е превърнал в малко мишле.                                                

 

                     

                      

   Котаракът:  Макар и да сте магьосник със сила могъща,

                         Виждам, че хитроста не ви е присъща.

                         Забравил сте явно закон природно-явен,

                         за котарак като мен- доста забавен...

                          Котенцата най обичат да ловят мишки, 

                          Това го пише дори в детски книжки.

                         Аз съм Котаракът в чизми

                        Котарак - безстрашен и с харизма,

                        мога всеки с нокътче да поваля,

                        преди да кажа „мяу“ ще те заловя.

 

Котаракът скача и заловява мишлето на сцената. На сцената се затъмнява, а след това става светло отново.

 

Котаракът:  АМ! (пауза) Свърши се вече с магьосника зъл...

                       Да прави злини от моят корем не би могъл.

                       Той бе откраднал преди години графството на моя господар,

                        Беше превърнал баща му – графа - в беден мелничар.

                        Мой дълг беше да върна графството на най-малкия брат,

                        Защото няма по-благороден и достоен от него на целият свят.

 

Пристига Цар Павел...


         Цар Павел: Граф Владимир има прекрасен дворец и градини чудесни!

                                Селяните на полето се веселят и за него пеят песни!

                                 Струва ми се добър и справедлив граф,

                                  Добродушен ли е неговият нрав?

 

Котаракът: Най-добродушният, който можете да си представите!

Цар Павел: Много искам  за него повече да ми разкажете!

 

Котаракът  се ослушва...

 

Котаракът:  Той  ще ви разкаже, защото се връща вече у дома,

                       Да поговорите с него, довечера ще имате честта.

                        Каретата му, там до онова дърво ще спре.  

                        Вие сте почетен гост у дома и господарят ми се радва от сърце.

 

Цар Павел:   В такъв случай, нека го посрещнем!

                        Аз отдавна чакам да се срещнем!

                        Любопитството ми все повече расте,

                       Чувствам се вече като малко дете.

                      

Пристига граф Владимир. Той слиза от каретата си.

Цар Павел: Граф Владимир. Много се радвам да се запознаем!

                     

Граф Владимир: Простете, малко съм замаян!

 

Котаракът: Ъ-ъ, господарят трябва да се освежи,

                     И преди вечеря мъничко да полежи.

 

Цар Павел: Разбирам, днес е имал важни дела...

 

   Котаракът: Графе, нека към покоите ви придружа.

                         По пътя всичко ще ви обясня.

 

Царят излиза от сцената. Остават котаракът и граф Владимир.

 

Граф Владимир: Къде сме, защо ме наричат всички граф?

                       Тук явно става някакъв гаф.  

                        Да не би някой да си прави с мен шега!?

                        Котенце, трябва да ми обясниш всичко на мига!

 

Котаракът: Вашият баща беше по род благородник,

                      Но бе омагьоасан от един зъл негодник.

                      Графството на рода ви се простира от царската река до тук...

                      И вие сте по право наследник – вие и никой друг!

                      Аз се справих с магьосника зъл!

                      Повярвайте ми, само аз бих могъл. (облизва се)

                      Сега вече, всичко това по право ви принадлежи...

 

   Граф Владимир припада.

 

    Котаракът: Сигурен бях, че новината ще ви освежи.

На сцената се затъмнява. След това излизат всички герои в пиесата. Сватбата на граф Владимир и принцеса Наталия.

 

Царят: Да бъда по-честит, не бих могъл да си представя.

              С красива дъщеря и зет...А да! И котарак - как бих могъл да  забравя?

                Няма Цар на света по щастлив от мен!

                Пожелавам ви, деца мои, хубав и дълъг брак, на този свят ден.

                 Вие, графе, от днес ще бъдете моята дясна ръка.

                 После ще сте мой наместник, ще вършите славни дела.

 

  Граф Владимир:  За такава чест, не съм си и мечтал,

                                    още по-малко, че на котарак бих я дължал!                                

 

Котаракът излиза по-напред от другите и казва финалните думи.

 

Котаракът:  Доброто накрая винаги въстържествува.

                       Не може злото вечно да пирува.

                       За да дойде на злото сетният  час,

                      доброто трябва да живее във всеки от нас.

                       Истината и любовта в себе си пази

                       и доброто ще се съхрани!

                       Безстрашен, гъвкав и с харизма!

                       Мяу! Аз съм Котаракът в чизми!

                       

Край




© Ами Тола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??