Аз виждам още в снежното поле
два конника, покрити с ямурлуци.
Нощта - закрилница със тях пое,
по друми непознати тя ги пусна.
Затъваха конете във калта,
но пак вървяха. Своя ден презрели
мъже - момчета, стиснали в дланта
приклад на карабина, пистолети.
А вятър сякаш тихо зашептя,
засвири в жиците на телеграфа.
И ненапразна ще да е смъртта,
готови щом сме в битката си славна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация