Легенда за Ковачите

Аз виждам още в снежното поле

два конника, покрити с ямурлуци.

Нощта - закрилница със тях пое,

по друми непознати тя ги пусна.

Затъваха конете във калта,

но пак вървяха. Своя ден презрели

мъже - момчета, стиснали в дланта

приклад на карабина, пистолети.

А вятър сякаш тихо зашептя,

засвири в жиците на телеграфа.

И ненапразна ще да е смъртта,

готови щом сме в битката си славна.

Момчета и девойки, толкоз млади,

ще тръгнат рано по петли пропели.

Мнозина ще загинат, неразбрали,

как поколения след стъпките им смели,

ще искат да ги обрекат в забрава...

Но подвигът завинаги остава!

                                   декември 2024 г.

                                   м. "Карауба"

                                   с. Ковачите (Сливенско)